Вкусът на Есента

Poesía » Del paisaje

1.1K 0 2

Дъжд кристален плаче над Гората

за Лятото, което си отива...

Не плача аз... и леко ми е на душата...

Дъждът днес само пепелта отмива.

Вкусът на Есента какъв е?

На презрели в двора плодове?

На гъби? Сладко? На мъгла?

И... на окапали листа...

Червени залези... И сънена Гора, красива

за мене пак е Храм. А аз съм - Самодива,

отгледана от Феите на Есента,

и нижа приказни гердани от горски семена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 10K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0