Вкусът на Есента

Poesía » Del paisaje

1.1K 0 2

Дъжд кристален плаче над Гората

за Лятото, което си отива...

Не плача аз... и леко ми е на душата...

Дъждът днес само пепелта отмива.

Вкусът на Есента какъв е?

На презрели в двора плодове?

На гъби? Сладко? На мъгла?

И... на окапали листа...

Червени залези... И сънена Гора, красива

за мене пак е Храм. А аз съм - Самодива,

отгледана от Феите на Есента,

и нижа приказни гердани от горски семена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0