Вкусът на Есента
Дъжд кристален плаче над Гората
за Лятото, което си отива...
Не плача аз... и леко ми е на душата...
Дъждът днес само пепелта отмива.
Вкусът на Есента какъв е?
На презрели в двора плодове?
На гъби? Сладко? На мъгла?
И... на окапали листа...
Червени залези... И сънена Гора, красива
за мене пак е Храм. А аз съм - Самодива,
отгледана от Феите на Есента,
и нижа приказни гердани от горски семена...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
