16.08.2011 г., 17:43  

Вкусът на Есента

1.1K 0 2

 

 

 

 

Дъжд кристален плаче над Гората

за Лятото, което си отива...

Не плача аз... и леко ми е на душата...

Дъждът днес само пепелта отмива.

 

Вкусът на Есента какъв е?

На презрели в двора плодове?

На гъби? Сладко? На мъгла?

И... на окапали листа...

 

Червени залези... И сънена Гора, красива

за мене пак е Храм. А аз съм - Самодива,

отгледана от Феите на Есента,

и нижа приказни гердани от горски семена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...