16.08.2011 г., 17:43  

Вкусът на Есента

1.1K 0 2

 

 

 

 

Дъжд кристален плаче над Гората

за Лятото, което си отива...

Не плача аз... и леко ми е на душата...

Дъждът днес само пепелта отмива.

 

Вкусът на Есента какъв е?

На презрели в двора плодове?

На гъби? Сладко? На мъгла?

И... на окапали листа...

 

Червени залези... И сънена Гора, красива

за мене пак е Храм. А аз съм - Самодива,

отгледана от Феите на Есента,

и нижа приказни гердани от горски семена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...