Вкусът на Есента

Poetry » Landscape

1.1K 0 2

Дъжд кристален плаче над Гората

за Лятото, което си отива...

Не плача аз... и леко ми е на душата...

Дъждът днес само пепелта отмива.

Вкусът на Есента какъв е?

На презрели в двора плодове?

На гъби? Сладко? На мъгла?

И... на окапали листа...

Червени залези... И сънена Гора, красива

за мене пак е Храм. А аз съм - Самодива,

отгледана от Феите на Есента,

и нижа приказни гердани от горски семена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0