Търся лицето му - в бледата пълна луна, очите му - дълбоки като реката, на чиито бряг плача сама...
Синият Дунав обича сълзите ми.
Денем слънцето гали вълните му; оглежда се,сякаш се слива с водите му...
Самотният Дунав обича играта на слънцето.
А на мен ми припомня усмивка на мъж - усмивка, която ме сгрява и после помръква така изведнъж. Лъчистият Дунав прилича на него. И Мрачният Дунав прилича на него.
Навсякъде търся лицето му - в бледата пълна луна, в реката, на чиито бряг плача сама. И толкова силно се взират очите ми... Знам - Жестокият Дунав обича вкуса на сълзите ми.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!