Feb 25, 2007, 6:26 AM

Вкусът на сълзите ми

  Poetry
953 0 2
Търся лицето му - в бледата пълна луна,
            очите му - дълбоки като реката,
            на чиито бряг плача сама...

Синият Дунав обича сълзите ми.

Денем слънцето гали вълните му;
оглежда се,сякаш се слива с водите му...

Самотният Дунав обича играта на слънцето.

А на мен ми припомня усмивка на мъж -
усмивка, която ме сгрява
и после помръква така изведнъж.
  Лъчистият Дунав прилича на него.
И Мрачният Дунав прилича на него.

Навсякъде търся лицето му -
                         в бледата пълна луна,
      в реката, на чиито бряг плача сама.
И толкова силно се взират очите ми...
Знам -
Жестокият Дунав обича вкуса на сълзите ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Леонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...