25.02.2007 г., 6:26 ч.

Вкусът на сълзите ми 

  Поезия
671 0 2
Търся лицето му - в бледата пълна луна,
            очите му - дълбоки като реката,
            на чиито бряг плача сама...

Синият Дунав обича сълзите ми.

Денем слънцето гали вълните му;
оглежда се,сякаш се слива с водите му...

Самотният Дунав обича играта на слънцето.

А на мен ми припомня усмивка на мъж -
усмивка, която ме сгрява
и после помръква така изведнъж.
  Лъчистият Дунав прилича на него.
И Мрачният Дунав прилича на него.

Навсякъде търся лицето му -
                         в бледата пълна луна,
      в реката, на чиито бряг плача сама.
И толкова силно се взират очите ми...
Знам -
Жестокият Дунав обича вкуса на сълзите ми.

© Елена Леонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??