Вкусът на сълзите ми
Търся лицето му - в бледата пълна луна,
очите му - дълбоки като реката,
на чиито бряг плача сама...
Синият Дунав обича сълзите ми.
Денем слънцето гали вълните му;
оглежда се,сякаш се слива с водите му...
Самотният Дунав обича играта на слънцето.
А на мен ми припомня усмивка на мъж -
усмивка, която ме сгрява
и после помръква така изведнъж.
Лъчистият Дунав прилича на него.
И Мрачният Дунав прилича на него.
Навсякъде търся лицето му -
в бледата пълна луна,
в реката, на чиито бряг плача сама.
И толкова силно се взират очите ми...
Знам -
Жестокият Дунав обича вкуса на сълзите ми.
очите му - дълбоки като реката,
на чиито бряг плача сама...
Синият Дунав обича сълзите ми.
Денем слънцето гали вълните му;
оглежда се,сякаш се слива с водите му...
Самотният Дунав обича играта на слънцето.
А на мен ми припомня усмивка на мъж -
усмивка, която ме сгрява
и после помръква така изведнъж.
Лъчистият Дунав прилича на него.
И Мрачният Дунав прилича на него.
Навсякъде търся лицето му -
в бледата пълна луна,
в реката, на чиито бряг плача сама.
И толкова силно се взират очите ми...
Знам -
Жестокият Дунав обича вкуса на сълзите ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Леонова Всички права запазени
