17 dic 2007, 22:43

Вкусът стипчив с вино да полеем

  Poesía » Otra
2K 0 22
Последни думи във последен час,
последните надежди оживяват.
Но чувствата пулсиращи остават в нас –
и другата година те ще „преживяват”...

Загърбвам спомени ненужни, прашни,
очаквам нови утринни зори.
Напук на неудачите, кавги „домашни” –
аз чакам любовта сърце да приюти.

Все старите сме от години,
не ще ни промени и тази, знам.
И старите надежди носим –парцаливи,
ала утехата горчива още пази срам...

Но нищо, само миг - и ще отмине,
вкусът стипчив със вино ще полеем.
не чакай щастие да си замине,
нали един живот живеем!!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...