Вкусът стипчив с вино да полеем
Последни думи във последен час,
последните надежди оживяват.
Но чувствата пулсиращи остават в нас –
и другата година те ще „преживяват”...
Загърбвам спомени ненужни, прашни,
очаквам нови утринни зори.
Напук на неудачите, кавги „домашни” –
аз чакам любовта сърце да приюти.
Все старите сме от години,
не ще ни промени и тази, знам.
И старите надежди носим –парцаливи,
ала утехата горчива още пази срам...
Но нищо, само миг - и ще отмине,
вкусът стипчив със вино ще полеем.
не чакай щастие да си замине,
нали един живот живеем!!?
последните надежди оживяват.
Но чувствата пулсиращи остават в нас –
и другата година те ще „преживяват”...
Загърбвам спомени ненужни, прашни,
очаквам нови утринни зори.
Напук на неудачите, кавги „домашни” –
аз чакам любовта сърце да приюти.
Все старите сме от години,
не ще ни промени и тази, знам.
И старите надежди носим –парцаливи,
ала утехата горчива още пази срам...
Но нищо, само миг - и ще отмине,
вкусът стипчив със вино ще полеем.
не чакай щастие да си замине,
нали един живот живеем!!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Боянова Всички права запазени
