17 дек. 2007 г., 22:43

Вкусът стипчив с вино да полеем

Поэзия » Другая

2K 0 22

Последни думи във последен час,
последните надежди оживяват.
Но чувствата пулсиращи остават в нас –
и другата година те ще „преживяват”...

Загърбвам спомени ненужни, прашни,
очаквам нови утринни зори.
Напук на неудачите, кавги „домашни” –
аз чакам любовта сърце да приюти.

Все старите сме от години,
не ще ни промени и тази, знам.
И старите надежди носим –парцаливи,
ала утехата горчива още пази срам...

Но нищо, само миг - и ще отмине,
вкусът стипчив със вино ще полеем.
не чакай щастие да си замине,
нали един живот живеем!!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Nando (Георги Зафиров)

Прекрасен стих!

2007-12-26T08:05:20+02:00
malinka_loves_miro (Петя Боянова)

Благодаря ви !весели празници !

2007-12-25T13:47:10+02:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Аз мисля,че хората,които вярват в щастието и търсят само хубавото са обречени да са щастливи!Бъди все така лъчезарна и вярвай!

2007-12-25T13:22:09+02:00
rosen_dream (Росен Яворов)

Браво!!!Пишеш много мъдро...Весели празници...

2007-12-25T12:27:18+02:00
Jolly_Roger (Рефицул)

...не чакай щастие да си замине,
нали един живот живеем!!?...

Agere cum dignitate et venustate

2007-12-21T11:23:28+02:00