Вкусът стипчив с вино да полеем
Последни думи във последен час,
последните надежди оживяват.
Но чувствата пулсиращи остават в нас –
и другата година те ще „преживяват”...
Загърбвам спомени ненужни, прашни,
очаквам нови утринни зори.
Напук на неудачите, кавги „домашни” –
аз чакам любовта сърце да приюти.
Все старите сме от години,
не ще ни промени и тази, знам.
И старите надежди носим –парцаливи,
ала утехата горчива още пази срам...
Но нищо, само миг - и ще отмине,
вкусът стипчив със вино ще полеем.
не чакай щастие да си замине,
нали един живот живеем!!?
последните надежди оживяват.
Но чувствата пулсиращи остават в нас –
и другата година те ще „преживяват”...
Загърбвам спомени ненужни, прашни,
очаквам нови утринни зори.
Напук на неудачите, кавги „домашни” –
аз чакам любовта сърце да приюти.
Все старите сме от години,
не ще ни промени и тази, знам.
И старите надежди носим –парцаливи,
ала утехата горчива още пази срам...
Но нищо, само миг - и ще отмине,
вкусът стипчив със вино ще полеем.
не чакай щастие да си замине,
нали един живот живеем!!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Боянова Все права защищены
