Dec 17, 2007, 10:43 PM

Вкусът стипчив с вино да полеем

  Poetry » Other
2K 0 22
Последни думи във последен час,
последните надежди оживяват.
Но чувствата пулсиращи остават в нас –
и другата година те ще „преживяват”...

Загърбвам спомени ненужни, прашни,
очаквам нови утринни зори.
Напук на неудачите, кавги „домашни” –
аз чакам любовта сърце да приюти.

Все старите сме от години,
не ще ни промени и тази, знам.
И старите надежди носим –парцаливи,
ала утехата горчива още пази срам...

Но нищо, само миг - и ще отмине,
вкусът стипчив със вино ще полеем.
не чакай щастие да си замине,
нали един живот живеем!!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...