29 mar 2016, 20:27

Влакът

  Poesía
442 0 5

Влакът

 

С всяка секунда, като часовник,

чувам как релсите тракат

и от изпуснати думи виновни,

отдалечава ме влакът.

 

И се редуват строго ритмично

звуците "трака, трака",

с мисъл, повтаряща се, методично

"чака те, чака, чака".

 

Бях закъсняла. В последния миг

пристигнах на перона.

Този потегляше. С отчаян вик

се метнах на вагона.

 

"Къде отивам? Дали ме чака"?,

гложди ме мисъл дълбока.

И дали всъщност, не хванах влака

в обратната посока?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...