Влакът
С всяка секунда, като часовник,
чувам как релсите тракат
и от изпуснати думи виновни,
отдалечава ме влакът.
И се редуват строго ритмично
звуците "трака, трака",
с мисъл, повтаряща се, методично
"чака те, чака, чака".
Бях закъсняла. В последния миг
пристигнах на перона.
Този потегляше. С отчаян вик
се метнах на вагона.
"Къде отивам? Дали ме чака"?,
гложди ме мисъл дълбока.
И дали всъщност, не хванах влака
в обратната посока?
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
! Хубаво стихо!