Влакът
Влакът
С всяка секунда, като часовник,
чувам как релсите тракат
и от изпуснати думи виновни,
отдалечава ме влакът.
И се редуват строго ритмично
звуците "трака, трака",
с мисъл, повтаряща се, методично
"чака те, чака, чака".
Бях закъсняла. В последния миг
пристигнах на перона.
Този потегляше. С отчаян вик
се метнах на вагона.
"Къде отивам? Дали ме чака"?,
гложди ме мисъл дълбока.
И дали всъщност, не хванах влака
в обратната посока?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
! Хубаво стихо!