5 abr 2008, 22:03

Влакът на сърцето

  Poesía » Otra
1K 0 2






                           Животът ли беше спрял?

                           Разумът пита преболял.

                           Чакам на непозната спирка.
          
                           Влакът на сърцето ми да засвирка.



                          Ослушвам се, не чувам за закъснение.

                          Опа, по пътя имало отклонение.

                           Дали не съм го изтървала?

                           Съмнение!

                                           Не!


                          На търпението удължавам края...



   
                                                         05.03.08г.           
    
 
                  
                        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малина за мен си прятна изненада и истински талант-Поздрави!!!
  • да тези влакове дето все ги чакаме,а те вече не минават от тази гара или преминават транзитчувствено е браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...