5 апр. 2008 г., 22:03

Влакът на сърцето

1K 0 2






                           Животът ли беше спрял?

                           Разумът пита преболял.

                           Чакам на непозната спирка.
          
                           Влакът на сърцето ми да засвирка.



                          Ослушвам се, не чувам за закъснение.

                          Опа, по пътя имало отклонение.

                           Дали не съм го изтървала?

                           Съмнение!

                                           Не!


                          На търпението удължавам края...



   
                                                         05.03.08г.           
    
 
                  
                        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малина Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малина за мен си прятна изненада и истински талант-Поздрави!!!
  • да тези влакове дето все ги чакаме,а те вече не минават от тази гара или преминават транзитчувствено е браво!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...