Apr 5, 2008, 10:03 PM

Влакът на сърцето

Poetry » Other

998 0 2

                           Животът ли беше спрял?

                           Разумът пита преболял.

                           Чакам на непозната спирка.

                           Влакът на сърцето ми да засвирка.

                          Ослушвам се, не чувам за закъснение.

                          Опа, по пътя имало отклонение.

                          Дали не съм го изтървала?

                           Съмнение!

                                           Не!

                          На търпението удължавам края...


     05.03.08г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

alex_ucho (Алекс учо)

Малина за мен си прятна изненада и истински талант-Поздрави!!!

2008-04-10T15:20:09+03:00
gerena (Софийската Софиянка)

да тези влакове дето все ги чакаме,а те вече не минават от тази гара или преминават транзитчувствено е браво!

2008-04-06T09:53:54+03:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0