5.04.2008 г., 22:03

Влакът на сърцето

999 0 2






                           Животът ли беше спрял?

                           Разумът пита преболял.

                           Чакам на непозната спирка.
          
                           Влакът на сърцето ми да засвирка.



                          Ослушвам се, не чувам за закъснение.

                          Опа, по пътя имало отклонение.

                           Дали не съм го изтървала?

                           Съмнение!

                                           Не!


                          На търпението удължавам края...



   
                                                         05.03.08г.           
    
 
                  
                        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малина Арнаудова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малина за мен си прятна изненада и истински талант-Поздрави!!!
  • да тези влакове дето все ги чакаме,а те вече не минават от тази гара или преминават транзитчувствено е браво!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...