13 jun 2010, 21:15

Влюбена 

  Poesía » De amor
505 0 0

        Влюбена

Обичах те и дадох ти всичко.
Раздавах - давах сърце и душа.
Влюбена - не виждах, не мислех.
Нали бе моята ярка звезда.

В море от любов се къпех.
Делих с теб щастливи нощи.
От морето бисери натрупах.
Върховно бе, но вземах още, още.

Обич аз дарих ти безпределна.
А ти със шепи все взема, взема.
Пренасити се - обърна ми гръб.
И днес живея с тази дилема.

Животът спря. Илюзията отлетя.
Морето преля от мойте сълзи.
И все не вярвах, дълго чаках.
Звънецът, натиснат здраво, да звъни.

С горчиви сълзи бисери поливах.
Години сънувах любими очи.
Времето мина - дори не разбрах.
Бисерите пазя. Ти помниш ли, кажи?

Остарях, косите побеляха.
Късно разбрах, че години пропилях.
Настоящето гонех. С минало живях.
Бисери броях, животът що е - не разбрах.

Бедна съм - от бедните най-бедна.
Бисерите? Дали съдба не е това?
Защо не ги хвърлих? Защо, Боже?
Страдание и болка е любовта. Защо?


© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??