13 июн. 2010 г., 21:15

Влюбена

736 0 0

        Влюбена

Обичах те и дадох ти всичко.
Раздавах - давах сърце и душа.
Влюбена - не виждах, не мислех.
Нали бе моята ярка звезда.

В море от любов се къпех.
Делих с теб щастливи нощи.
От морето бисери натрупах.
Върховно бе, но вземах още, още.

Обич аз дарих ти безпределна.
А ти със шепи все взема, взема.
Пренасити се - обърна ми гръб.
И днес живея с тази дилема.

Животът спря. Илюзията отлетя.
Морето преля от мойте сълзи.
И все не вярвах, дълго чаках.
Звънецът, натиснат здраво, да звъни.

С горчиви сълзи бисери поливах.
Години сънувах любими очи.
Времето мина - дори не разбрах.
Бисерите пазя. Ти помниш ли, кажи?

Остарях, косите побеляха.
Късно разбрах, че години пропилях.
Настоящето гонех. С минало живях.
Бисери броях, животът що е - не разбрах.

Бедна съм - от бедните най-бедна.
Бисерите? Дали съдба не е това?
Защо не ги хвърлих? Защо, Боже?
Страдание и болка е любовта. Защо?


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...