Jun 13, 2010, 9:15 PM

Влюбена

  Poetry » Love
732 0 0

        Влюбена

Обичах те и дадох ти всичко.
Раздавах - давах сърце и душа.
Влюбена - не виждах, не мислех.
Нали бе моята ярка звезда.

В море от любов се къпех.
Делих с теб щастливи нощи.
От морето бисери натрупах.
Върховно бе, но вземах още, още.

Обич аз дарих ти безпределна.
А ти със шепи все взема, взема.
Пренасити се - обърна ми гръб.
И днес живея с тази дилема.

Животът спря. Илюзията отлетя.
Морето преля от мойте сълзи.
И все не вярвах, дълго чаках.
Звънецът, натиснат здраво, да звъни.

С горчиви сълзи бисери поливах.
Години сънувах любими очи.
Времето мина - дори не разбрах.
Бисерите пазя. Ти помниш ли, кажи?

Остарях, косите побеляха.
Късно разбрах, че години пропилях.
Настоящето гонех. С минало живях.
Бисери броях, животът що е - не разбрах.

Бедна съм - от бедните най-бедна.
Бисерите? Дали съдба не е това?
Защо не ги хвърлих? Защо, Боже?
Страдание и болка е любовта. Защо?


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...