6 jun 2008, 14:44

Влюбени в младостта

  Poesía
1K 0 2
 

С тебе, приятелю, посрещахме всички -
лоши, добри новини.

С тебе, един от друг,
научихме много
и никой не успя да ни раздели.

Обиколихме света и сме тука,
очакващи нови лета,
по пясъка боси да тичаме
като диви коне на луди езда.

 

Колко пъти летяхме...
  над бездни
с крещящи от писък гърла.

Колко поляни пребродихме,
колко години сме с тебе...
онези луди деца.

 

Всеки ни гледа,
всеки се чуди -

кога ще пораснем, кога!?

Но, любовта не старее,
тя в полета прегръща нашите тела.
И нейде се губим влюбени,
влюбени докрай в младостта.

 

31.05.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...