С тебе, приятелю, посрещахме всички -
лоши, добри новини.
С тебе, един от друг,
научихме много
и никой не успя да ни раздели.
Обиколихме света и сме тука,
очакващи нови лета,
по пясъка боси да тичаме
като диви коне на луди езда.
Колко пъти летяхме...
над бездни
с крещящи от писък гърла.
Колко поляни пребродихме,
колко години сме с тебе...
онези луди деца.
Всеки ни гледа,
всеки се чуди -
кога ще пораснем, кога!?
Но, любовта не старее,
тя в полета прегръща нашите тела.
И нейде се губим влюбени,
влюбени докрай в младостта.
31.05.2008г.
© Надя Георгиева Все права защищены