Jun 6, 2008, 2:44 PM

Влюбени в младостта

  Poetry
1K 0 2
 

С тебе, приятелю, посрещахме всички -
лоши, добри новини.

С тебе, един от друг,
научихме много
и никой не успя да ни раздели.

Обиколихме света и сме тука,
очакващи нови лета,
по пясъка боси да тичаме
като диви коне на луди езда.

 

Колко пъти летяхме...
  над бездни
с крещящи от писък гърла.

Колко поляни пребродихме,
колко години сме с тебе...
онези луди деца.

 

Всеки ни гледа,
всеки се чуди -

кога ще пораснем, кога!?

Но, любовта не старее,
тя в полета прегръща нашите тела.
И нейде се губим влюбени,
влюбени докрай в младостта.

 

31.05.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...