12 jun 2012, 10:04

Влюбено

1.4K 1 28

Влюбено

 

Нощта е звездна. Сребърна пътека

пред мен разстила. Стъпвам по мечти.

На буквички те сричам. И отеква

гласът ми влюбен. Чуваш ли ме ти?

 

Отнася вятър думите отронени.

Молитва шепна под небесен храм.

Над мен луната хвърля злато в клоните –

поличба е: разбирам, че си сам.

 

Ще стигна, зная, няма път безкраен.

Аз нося обич – скъп небесен дар.

С една прегръдка ще отворим Рая.

И само Бог ще ни е господар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...