12.06.2012 г., 10:04

Влюбено

1.4K 1 28

Влюбено

 

Нощта е звездна. Сребърна пътека

пред мен разстила. Стъпвам по мечти.

На буквички те сричам. И отеква

гласът ми влюбен. Чуваш ли ме ти?

 

Отнася вятър думите отронени.

Молитва шепна под небесен храм.

Над мен луната хвърля злато в клоните –

поличба е: разбирам, че си сам.

 

Ще стигна, зная, няма път безкраен.

Аз нося обич – скъп небесен дар.

С една прегръдка ще отворим Рая.

И само Бог ще ни е господар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...