Влюбено
Влюбено
Нощта е звездна. Сребърна пътека
пред мен разстила. Стъпвам по мечти.
На буквички те сричам. И отеква
гласът ми влюбен. Чуваш ли ме ти?
Отнася вятър думите отронени.
Молитва шепна под небесен храм.
Над мен луната хвърля злато в клоните –
поличба е: разбирам, че си сам.
Ще стигна, зная, няма път безкраен.
Аз нося обич – скъп небесен дар.
С една прегръдка ще отворим Рая.
И само Бог ще ни е господар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
прекрасна влюбеност, Ели!
