Влюбено
Нощта е звездна. Сребърна пътека
пред мен разстила. Стъпвам по мечти.
На буквички те сричам. И отеква
гласът ми влюбен. Чуваш ли ме ти?
Отнася вятър думите отронени.
Молитва шепна под небесен храм.
Над мен луната хвърля злато в клоните –
поличба е: разбирам, че си сам.
Ще стигна, зная, няма път безкраен.
Аз нося обич – скъп небесен дар.
С една прегръдка ще отворим Рая.
И само Бог ще ни е господар.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
прекрасна влюбеност, Ели!