Влюбено
Нощта е звездна. Сребърна пътека
пред мен разстила. Стъпвам по мечти.
На буквички те сричам. И отеква
гласът ми влюбен. Чуваш ли ме ти?
Отнася вятър думите отронени.
Молитва шепна под небесен храм.
Над мен луната хвърля злато в клоните –
поличба е: разбирам, че си сам.
Ще стигна, зная, няма път безкраен.
Аз нося обич – скъп небесен дар.
С една прегръдка ще отворим Рая.
И само Бог ще ни е господар.
© Елица Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
прекрасна влюбеност, Ели!