3 jun 2009, 0:50

***(вместо къща)

  Poesía
1.6K 0 45

 

 

Не искам завивки от пух,

ни завеси от тежка коприна

и стени – да ме крият.

Дори покрив не искам.

 

От камък топъл объл дъх

по мен да попие,

с тръпчиво жужене в косите

да ме оплетат окосени треви.

И всичкото вятърно синьо

да ми прелее в очите.

 

И... стига ми.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много кратко и изчерпателно!!!
  • Искам да съм вятър, а ти да си бурята (или бурето с еликсир)...
  • Чувството от стихът е удоволствие,свобода и чистота.
  • Една поетична истина,жалко е,че са малко тези,като Вас ,които осъзнават,че е и житейска правда.Това прави човека щастлив.Нали?
    Находка е " вятърно синьато".Добре,че все още има такива местенца,
    където се публикува стойностна,а и модерна поезия.Привет. Wali.
    /Виолета Томова/
  • Моят дом...Светът! Какво му трябва на човек?! Поздрав!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...