3.06.2009 г., 0:50

***(вместо къща)

1.6K 0 45

 

 

Не искам завивки от пух,

ни завеси от тежка коприна

и стени – да ме крият.

Дори покрив не искам.

 

От камък топъл объл дъх

по мен да попие,

с тръпчиво жужене в косите

да ме оплетат окосени треви.

И всичкото вятърно синьо

да ми прелее в очите.

 

И... стига ми.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много кратко и изчерпателно!!!
  • Искам да съм вятър, а ти да си бурята (или бурето с еликсир)...
  • Чувството от стихът е удоволствие,свобода и чистота.
  • Една поетична истина,жалко е,че са малко тези,като Вас ,които осъзнават,че е и житейска правда.Това прави човека щастлив.Нали?
    Находка е " вятърно синьато".Добре,че все още има такива местенца,
    където се публикува стойностна,а и модерна поезия.Привет. Wali.
    /Виолета Томова/
  • Моят дом...Светът! Какво му трябва на човек?! Поздрав!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...