3.06.2009 г., 0:50

***(вместо къща)

1.6K 0 45

 

 

Не искам завивки от пух,

ни завеси от тежка коприна

и стени – да ме крият.

Дори покрив не искам.

 

От камък топъл объл дъх

по мен да попие,

с тръпчиво жужене в косите

да ме оплетат окосени треви.

И всичкото вятърно синьо

да ми прелее в очите.

 

И... стига ми.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много кратко и изчерпателно!!!
  • Искам да съм вятър, а ти да си бурята (или бурето с еликсир)...
  • Чувството от стихът е удоволствие,свобода и чистота.
  • Една поетична истина,жалко е,че са малко тези,като Вас ,които осъзнават,че е и житейска правда.Това прави човека щастлив.Нали?
    Находка е " вятърно синьато".Добре,че все още има такива местенца,
    където се публикува стойностна,а и модерна поезия.Привет. Wali.
    /Виолета Томова/
  • Моят дом...Светът! Какво му трябва на човек?! Поздрав!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...