Jun 3, 2009, 12:50 AM

***(вместо къща)

  Poetry
1.6K 0 45

 

 

Не искам завивки от пух,

ни завеси от тежка коприна

и стени – да ме крият.

Дори покрив не искам.

 

От камък топъл объл дъх

по мен да попие,

с тръпчиво жужене в косите

да ме оплетат окосени треви.

И всичкото вятърно синьо

да ми прелее в очите.

 

И... стига ми.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много кратко и изчерпателно!!!
  • Искам да съм вятър, а ти да си бурята (или бурето с еликсир)...
  • Чувството от стихът е удоволствие,свобода и чистота.
  • Една поетична истина,жалко е,че са малко тези,като Вас ,които осъзнават,че е и житейска правда.Това прави човека щастлив.Нали?
    Находка е " вятърно синьато".Добре,че все още има такива местенца,
    където се публикува стойностна,а и модерна поезия.Привет. Wali.
    /Виолета Томова/
  • Моят дом...Светът! Какво му трябва на човек?! Поздрав!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...