Вместо с две ръце
С две думи,
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам
как превръща се мигът
в крайпътен знак,
в изминат път.
Какво от мен
по мимолетното остана?
Превързах ли
кървящата му рана?
А казват,
че целта на всеки Път
е Храмът...
От вярата ми
в приказки
душа ми не остана.
С какво, за Бога,
пред олтара ще застана?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
