С две думи,
вместо с две ръце,
притискам себе си
към Теб, Сърце.
Усещам
как превръща се мигът
в крайпътен знак,
в изминат път.
Какво от мен
по мимолетното остана?
Превързах ли
кървящата му рана?
А казват,
че целта на всеки Път
е Храмът...
От вярата ми
в приказки
душа ми не остана.
С какво, за Бога,
пред олтара ще застана?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
