1 nov 2023, 12:32

Внезапна ласка

  Poesía
340 4 4

ВНЕЗАПНА ЛАСКА

 

… щом някой ден се скрия от света на някоя по-хубава планета,

и стихчета ще пиша – и чета! – на извънземния орляк врабчета,

ще си броим по цяла нощ звезди със някое зеленичко човече –

ще му река и как мечтах преди да те прегърна в есенната вечер,

със някой допотопен екземпляр ще хлътна в марсианските таверни,

 

и утре заран ще си morning star във крайчеца на нощите ми черни,

за теб ще пием чаша кротък джин, за нас след него Менделсон ще свири,

ако внезапно в небосвода син те нарисувам в своите делири,

ти споменѝ ме в своя благослов? – едно внезапно варненско човече.

Защото, мила, с твоята Любов и в Космоса със теб ще бъда вечен!

 

31 октомврий 2023 г.

гр. Варна, 19, 30 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...