ВНЕЗАПНА ЛАСКА
… щом някой ден се скрия от света на някоя по-хубава планета,
и стихчета ще пиша – и чета! – на извънземния орляк врабчета,
ще си броим по цяла нощ звезди със някое зеленичко човече –
ще му река и как мечтах преди да те прегърна в есенната вечер,
със някой допотопен екземпляр ще хлътна в марсианските таверни,
и утре заран ще си morning star във крайчеца на нощите ми черни,
за теб ще пием чаша кротък джин, за нас след него Менделсон ще свири,
ако внезапно в небосвода син те нарисувам в своите делири,
ти споменѝ ме в своя благослов? – едно внезапно варненско човече.
Защото, мила, с твоята Любов и в Космоса със теб ще бъда вечен!
31 октомврий 2023 г. ...