31 ene 2021, 20:48

Внучета на Баба Зима

  Poesía
1.1K 4 16

Този вирус прекалява,
колко време ни отне!
Цяла зима продължава,
сложи ни на колене.

На компютъра- контролни,
писна ни от самота.
В карантина, недоволни,
преобръщаме дома.


За училище мечтаем,
сред приятели в студа
с шемета необуздаем
как разриваме снега,

как се бием с топки хладни,
и си пълним с тях гърба,
смеховете ни до пладне
как огласят местността.

 

Стръмни ледени пързалки
мамят ни да полетим.
От висулките с близалки
ще се черпя несмутим.

Състезание с шейните
пак печелим с моя клас,
купата е на вълните
от ръце, а аз без глас.

 

Сняг до кръста нека има,
здраве да си съберем!
Весели на Баба Зима
внучета ще порастем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво стихче, Доче! Благодаря. ☺
  • Актуално и похвално( Като всякоя мечта.)
    За децата е нормално да играят във снега.
    Възрастните са забравили детските си забавления.
    През диоптри и през маски виждат само усложнения.

    Успех!
  • Благодаря за одобрението, Анна!
  • Успех!
  • Децата най-добре знаят как да се каляват и какво ги забавлява, да им се доверим.☺ Много мил коментар, Мария!🌹

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...