Внучета на Баба Зима
Този вирус прекалява,
колко време ни отне!
Цяла зима продължава,
сложи ни на колене.
На компютъра- контролни,
писна ни от самота.
В карантина, недоволни,
преобръщаме дома.
За училище мечтаем,
сред приятели в студа
с шемета необуздаем
как разриваме снега,
как се бием с топки хладни,
и си пълним с тях гърба,
смеховете ни до пладне
как огласят местността.
Стръмни ледени пързалки
мамят ни да полетим.
От висулките с близалки
ще се черпя несмутим.
Състезание с шейните
пак печелим с моя клас,
купата е на вълните
от ръце, а аз без глас.
Сняг до кръста нека има,
здраве да си съберем!
Весели на Баба Зима
внучета ще порастем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
