11 ene 2012, 16:08

Войн

  Poesía » Otra
473 0 1

Окичен със слава, окичен с храброст, с доблест, доброта, общо-взето казано: с качества на бог.


С тежките си стъпки по прашната, обсипана с паднали герои, паднали братя, по голата земя.


Целеустремен да оцелее, да се издигне, със стоманените си крила да полети през бурята, наречена война.


Война, не каква война, война на световете, на вътрешния и външен негов свят.


Войнът е спокоен, преценил шансовете си и натиснал вече спусъка на своето оръжие.


Не какво оръжие, а неговата воля, желанието негово.


Да победи, но не врага с оръжие срещу него, а врага с оръжие, опряно вътре в него.


Вътре в него чака той, но не ще успее, защото войнът наш, нашият войн е там и отказва, отказва да загуби, и с погледа си на свиреп хищник, на освирепяло животно.


Той изпраща, изпраща съобщение до съдбата си, да я предупреди, че още крачи и в сърцето негово огънят гори ли гори и го подхранва, да продължи, да продължи да крачи.



Станимир
HeroBryan
Стефанов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...