Окичен със слава, окичен с храброст, с доблест, доброта, общо-взето казано: с качества на бог.

С тежките си стъпки по прашната, обсипана с паднали герои, паднали братя, по голата земя.

Целеустремен да оцелее, да се издигне, със стоманените си крила да полети през бурята, наречена война.

Война, не каква война, война на световете, на вътрешния и външен негов свят.

Войнът е спокоен, преценил шансовете си и натиснал вече спусъка на своето оръжие.

Не какво оръжие, а неговата воля, желанието негово.

Да победи, но не врага с оръжие срещу него, а врага с оръжие, опряно вътре в него.

Вътре в него чака той, но не ще успее, защото войнът наш, нашият войн е там и отказва, отказва да загуби, и с погледа си на свиреп хищник, на освирепяло животно.

Той изпраща, изпраща съобщение до съдбата си, да я предупреди, че още крачи и в сърцето негово огънят гори ли гори и го подхранва, да продължи, да продължи да крачи.

Станимир
HeroBryan
Стефанов