11.01.2012 г., 16:08

Войн

468 0 1

Окичен със слава, окичен с храброст, с доблест, доброта, общо-взето казано: с качества на бог.


С тежките си стъпки по прашната, обсипана с паднали герои, паднали братя, по голата земя.


Целеустремен да оцелее, да се издигне, със стоманените си крила да полети през бурята, наречена война.


Война, не каква война, война на световете, на вътрешния и външен негов свят.


Войнът е спокоен, преценил шансовете си и натиснал вече спусъка на своето оръжие.


Не какво оръжие, а неговата воля, желанието негово.


Да победи, но не врага с оръжие срещу него, а врага с оръжие, опряно вътре в него.


Вътре в него чака той, но не ще успее, защото войнът наш, нашият войн е там и отказва, отказва да загуби, и с погледа си на свиреп хищник, на освирепяло животно.


Той изпраща, изпраща съобщение до съдбата си, да я предупреди, че още крачи и в сърцето негово огънят гори ли гори и го подхранва, да продължи, да продължи да крачи.



Станимир
HeroBryan
Стефанов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...