11 янв. 2012 г., 16:08

Войн

472 0 1

Окичен със слава, окичен с храброст, с доблест, доброта, общо-взето казано: с качества на бог.


С тежките си стъпки по прашната, обсипана с паднали герои, паднали братя, по голата земя.


Целеустремен да оцелее, да се издигне, със стоманените си крила да полети през бурята, наречена война.


Война, не каква война, война на световете, на вътрешния и външен негов свят.


Войнът е спокоен, преценил шансовете си и натиснал вече спусъка на своето оръжие.


Не какво оръжие, а неговата воля, желанието негово.


Да победи, но не врага с оръжие срещу него, а врага с оръжие, опряно вътре в него.


Вътре в него чака той, но не ще успее, защото войнът наш, нашият войн е там и отказва, отказва да загуби, и с погледа си на свиреп хищник, на освирепяло животно.


Той изпраща, изпраща съобщение до съдбата си, да я предупреди, че още крачи и в сърцето негово огънят гори ли гори и го подхранва, да продължи, да продължи да крачи.



Станимир
HeroBryan
Стефанов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...