Война
Мини ми залагат хората около мен.
Всеки куршум на противника е нанесен право в целта - сърцето.
А не умирам...
На бесилката увисвам редовно.
Стяга ме силно, а не спирам...
И кръста го мразя до побъркване,
че често на него ме разпват,
а продължавам да функционирам.
Защо?
Рани неизличими в сърцето
ме погубват всеки миг,
а не спира проклетото -
продължава да бие!
Мирни договори пиша на противниците
и отстъпвам, да. Безсилна съм.
Признавам се за победена,
но безмилостни са гадовете.
Изтискват всяка капка от кръвта ми без умора.
Какво? Защо?
Нека просто ме оставят...
Но битката е скучна така за тях.
Търсят съпротивлението.
Но всеки път, щом се протегна към оръжието
и съм по-безсилна от всякога.
Жалко, но така е в живота -
едни могат, а други просто се примиряват.
Бележка: Написах го преди 2 седмици някъде... съжалявам,
но често се мразя за това, че съм толкова слаба.
Съжалявам и за това, че повечето ми стихчета са тъжнички,
но обещавам скоро да сътворя и нещо веселичко.
Обичам ви, приятели!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados
.