29 dic 2007, 18:06

Война

  Poesía
666 0 7
Намирам се в период на ожесточена война.

Мини ми залагат хората около мен.

Всеки куршум на противника е нанесен право в целта - сърцето.

А не умирам...

На бесилката увисвам редовно.

Стяга ме силно, а не спирам...

И кръста го мразя до побъркване,

че често на него ме разпват,

а продължавам да функционирам.

Защо?

Рани неизличими в сърцето

ме погубват всеки миг,

а не спира проклетото -

продължава да бие!

Мирни договори пиша на противниците

и отстъпвам, да. Безсилна съм.

Признавам се за победена,

но безмилостни са гадовете.

Изтискват всяка капка от кръвта ми без умора.

Какво? Защо?

Нека просто ме оставят...

Но битката е скучна така за тях.

Търсят съпротивлението.

Но всеки път, щом се протегна към оръжието

и съм по-безсилна от всякога.

Жалко, но така е в живота -

едни могат, а други просто се примиряват.



Бележка: Написах го преди 2 седмици някъде... съжалявам,
но често се мразя за това, че съм толкова слаба.
Съжалявам и за това, че повечето ми стихчета са тъжнички,
но обещавам скоро да сътворя и нещо веселичко.
Обичам ви, приятели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз те обичам ...и чакам и нещо веселичко...
    но и този стих си е прекрасен, нищо че е тъжен.
    Когато пишеш слушай сърцето си. с много обич за теб.
  • Страхотно е, дерзай напред и винаги отвръщай на човека отсреща със заслуженото.
  • Благодаря ви,сладуранки!
  • Много е интересно и различно!
    Но...не очаквах такъв финал!
    "Но всеки път, щом се протегна към оръжието

    и съм по-безсилна от всякога."...Да, не е хубаво да раняваш хората, но...както се казва "Каквото почукало, такова се обадило"...Не оставай безразлична и безсилна към лошото отношение към себе си!Не бъди пас...Поздравчета!

  • Благодаря,Пепи!
    ^l^ (Нямам Шеф И Сам Геврекът Е ГевреК Кашъмова) нещо не разбрах,но има време де

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...