Dec 29, 2007, 6:06 PM

Война

  Poetry
664 0 7
Намирам се в период на ожесточена война.

Мини ми залагат хората около мен.

Всеки куршум на противника е нанесен право в целта - сърцето.

А не умирам...

На бесилката увисвам редовно.

Стяга ме силно, а не спирам...

И кръста го мразя до побъркване,

че често на него ме разпват,

а продължавам да функционирам.

Защо?

Рани неизличими в сърцето

ме погубват всеки миг,

а не спира проклетото -

продължава да бие!

Мирни договори пиша на противниците

и отстъпвам, да. Безсилна съм.

Признавам се за победена,

но безмилостни са гадовете.

Изтискват всяка капка от кръвта ми без умора.

Какво? Защо?

Нека просто ме оставят...

Но битката е скучна така за тях.

Търсят съпротивлението.

Но всеки път, щом се протегна към оръжието

и съм по-безсилна от всякога.

Жалко, но така е в живота -

едни могат, а други просто се примиряват.



Бележка: Написах го преди 2 седмици някъде... съжалявам,
но често се мразя за това, че съм толкова слаба.
Съжалявам и за това, че повечето ми стихчета са тъжнички,
но обещавам скоро да сътворя и нещо веселичко.
Обичам ви, приятели!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз те обичам ...и чакам и нещо веселичко...
    но и този стих си е прекрасен, нищо че е тъжен.
    Когато пишеш слушай сърцето си. с много обич за теб.
  • Страхотно е, дерзай напред и винаги отвръщай на човека отсреща със заслуженото.
  • Благодаря ви,сладуранки!
  • Много е интересно и различно!
    Но...не очаквах такъв финал!
    "Но всеки път, щом се протегна към оръжието

    и съм по-безсилна от всякога."...Да, не е хубаво да раняваш хората, но...както се казва "Каквото почукало, такова се обадило"...Не оставай безразлична и безсилна към лошото отношение към себе си!Не бъди пас...Поздравчета!

  • Благодаря,Пепи!
    ^l^ (Нямам Шеф И Сам Геврекът Е ГевреК Кашъмова) нещо не разбрах,но има време де

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...