29.12.2007 г., 18:06

Война

662 0 7
Намирам се в период на ожесточена война.

Мини ми залагат хората около мен.

Всеки куршум на противника е нанесен право в целта - сърцето.

А не умирам...

На бесилката увисвам редовно.

Стяга ме силно, а не спирам...

И кръста го мразя до побъркване,

че често на него ме разпват,

а продължавам да функционирам.

Защо?

Рани неизличими в сърцето

ме погубват всеки миг,

а не спира проклетото -

продължава да бие!

Мирни договори пиша на противниците

и отстъпвам, да. Безсилна съм.

Признавам се за победена,

но безмилостни са гадовете.

Изтискват всяка капка от кръвта ми без умора.

Какво? Защо?

Нека просто ме оставят...

Но битката е скучна така за тях.

Търсят съпротивлението.

Но всеки път, щом се протегна към оръжието

и съм по-безсилна от всякога.

Жалко, но така е в живота -

едни могат, а други просто се примиряват.



Бележка: Написах го преди 2 седмици някъде... съжалявам,
но често се мразя за това, че съм толкова слаба.
Съжалявам и за това, че повечето ми стихчета са тъжнички,
но обещавам скоро да сътворя и нещо веселичко.
Обичам ви, приятели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз те обичам ...и чакам и нещо веселичко...
    но и този стих си е прекрасен, нищо че е тъжен.
    Когато пишеш слушай сърцето си. с много обич за теб.
  • Страхотно е, дерзай напред и винаги отвръщай на човека отсреща със заслуженото.
  • Благодаря ви,сладуранки!
  • Много е интересно и различно!
    Но...не очаквах такъв финал!
    "Но всеки път, щом се протегна към оръжието

    и съм по-безсилна от всякога."...Да, не е хубаво да раняваш хората, но...както се казва "Каквото почукало, такова се обадило"...Не оставай безразлична и безсилна към лошото отношение към себе си!Не бъди пас...Поздравчета!

  • Благодаря,Пепи!
    ^l^ (Нямам Шеф И Сам Геврекът Е ГевреК Кашъмова) нещо не разбрах,но има време де

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...