29 дек. 2007 г., 18:06
Война
Намирам се в период на ожесточена война.
Мини ми залагат хората около мен.
Всеки куршум на противника е нанесен право в целта - сърцето.
А не умирам...
На бесилката увисвам редовно.
Стяга ме силно, а не спирам...
И кръста го мразя до побъркване,
че често на него ме разпват,
а продължавам да функционирам.
Защо?
Рани неизличими в сърцето
ме погубват всеки миг,
а не спира проклетото -
продължава да бие!
Мирни договори пиша на противниците
и отстъпвам, да. Безсилна съм.
Признавам се за победена,
но безмилостни са гадовете.
Изтискват всяка капка от кръвта ми без умора.
Какво? Защо?
Нека просто ме оставят...
Но битката е скучна така за тях.
Търсят съпротивлението.
Но всеки път, щом се протегна към оръжието
и съм по-безсилна от всякога.
Жалко, но така е в живота -
едни могат, а други просто се примиряват.
Бележка: Написах го преди 2 седмици някъде... съжалявам,
но често се мразя за това, че съм толкова слаба.
Съжалявам и за това, че повечето ми стихчета са тъжнички,
но обещавам скоро да сътворя и нещо веселичко.
Обичам ви, приятели!
Мини ми залагат хората около мен.
Всеки куршум на противника е нанесен право в целта - сърцето.
А не умирам...
На бесилката увисвам редовно.
Стяга ме силно, а не спирам...
И кръста го мразя до побъркване,
че често на него ме разпват,
а продължавам да функционирам.
Защо?
Рани неизличими в сърцето
ме погубват всеки миг,
а не спира проклетото -
продължава да бие!
Мирни договори пиша на противниците
и отстъпвам, да. Безсилна съм.
Признавам се за победена,
но безмилостни са гадовете.
Изтискват всяка капка от кръвта ми без умора.
Какво? Защо?
Нека просто ме оставят...
Но битката е скучна така за тях.
Търсят съпротивлението.
Но всеки път, щом се протегна към оръжието
и съм по-безсилна от всякога.
Жалко, но така е в живота -
едни могат, а други просто се примиряват.
Бележка: Написах го преди 2 седмици някъде... съжалявам,
но често се мразя за това, че съм толкова слаба.
Съжалявам и за това, че повечето ми стихчета са тъжнички,
но обещавам скоро да сътворя и нещо веселичко.
Обичам ви, приятели!
© Веселина Костадинова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Страхотно е, дерзай напред и винаги отвръщай на човека отсреща със заслуженото
. -
Благодаря ви,сладуранки!
-
Много е интересно и различно!
Но...не очаквах такъв финал!
"Но всеки път, щом се протегна към оръжието
и съм по-безсилна от всякога."...Да, не е хубаво да раняваш хората, но...както се казва "Каквото почукало, такова се обадило"...Не оставай безразлична и безсилна към лошото отношение към себе си!Не бъди пас...Поздравчета!
-
Благодаря,Пепи!
^l^ (Нямам Шеф И Сам Геврекът Е ГевреК Кашъмова) нещо не разбрах,но има време де -
Ето я и Пепси:>>>Готова винаги да помага на изгубилите се души:>>>
-
Не е необходимо да пишеш нещо весело,само за да развеселиш някого!Пиши,изливай всичко на лист,което"души".А,има моменти в живота на човек,когато и да иска и да си налага-не може да бъде силен!Поздравявам те!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
но и този стих си е прекрасен, нищо че е тъжен.
Когато пишеш слушай сърцето си. с много обич за теб.