1 oct 2010, 15:20

Война 

  Poesía
497 0 2


 

Чер небосвод разстила булото си над света.

Полята в мраз сковани са и вече няма светлина.

Летят орли стоманени, блестят железните пера.

Настава пир за лешоядите, пируващи с плътта.

 

 

Ням крясък – болка, страх...

дори мечта,

погубена сред мрака на деня.

Сърца изстинали, апатия, превземаща ума.

Години, време, спомени...

отнети от смъртта.

 

 

Човекът разпнат е на кръст от същия...

                      (човек?)

Крилете смазани са от копита.

Чрез кладите се връщаме в отдавна минал век.

Стоим, загледани във сенките из пещерите.

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??