tamlin (Иван Проданов)
29 6
1.10.2010 г., 15:20 ч.

Война 

  Поезия
480 0 2


 

Чер небосвод разстила булото си над света.

Полята в мраз сковани са и вече няма светлина.

Летят орли стоманени, блестят железните пера.

Настава пир за лешоядите, пируващи с плътта.

 

 

Ням крясък – болка, страх...

дори мечта,

погубена сред мрака на деня.

Сърца изстинали, апатия, превземаща ума.

Години, време, спомени...

отнети от смъртта.

 

 

Човекът разпнат е на кръст от същия...

                      (човек?)

Крилете смазани са от копита.

Чрез кладите се връщаме в отдавна минал век.

Стоим, загледани във сенките из пещерите.

© Иван Проданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??