Чер небосвод разстила булото си над света.
Полята в мраз сковани са и вече няма светлина.
Летят орли стоманени, блестят железните пера.
Настава пир за лешоядите, пируващи с плътта.
Ням крясък – болка, страх...
дори мечта,
погубена сред мрака на деня.
Сърца изстинали, апатия, превземаща ума.
Години, време, спомени...
отнети от смъртта.
Човекът разпнат е на кръст от същия...
(човек?) ...