tamlin (Иван Проданов)
29 6
Oct 1, 2010, 3:20 PM

Война 

  Poetry
479 0 2


 

Чер небосвод разстила булото си над света.

Полята в мраз сковани са и вече няма светлина.

Летят орли стоманени, блестят железните пера.

Настава пир за лешоядите, пируващи с плътта.

 

 

Ням крясък – болка, страх...

дори мечта,

погубена сред мрака на деня.

Сърца изстинали, апатия, превземаща ума.

Години, време, спомени...

отнети от смъртта.

 

 

Човекът разпнат е на кръст от същия...

                      (човек?)

Крилете смазани са от копита.

Чрез кладите се връщаме в отдавна минал век.

Стоим, загледани във сенките из пещерите.

© Иван Проданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??