Война

1 окт. 2010 г., 15:20

Поэзия

498 0 2

Чер небосвод разстила булото си над света.

Полята в мраз сковани са и вече няма светлина.

Летят орли стоманени, блестят железните пера.

Настава пир за лешоядите, пируващи с плътта.

Ням крясък – болка, страх...

дори мечта,

погубена сред мрака на деня.

Сърца изстинали, апатия, превземаща ума.

Години, време, спомени...

отнети от смъртта.

Човекът разпнат е на кръст от същия...

(човек?)

Крилете смазани са от копита.

Чрез кладите се връщаме в отдавна минал век.

Стоим, загледани във сенките из пещерите.