17 dic 2009, 23:40

Врабчови неволи

  Poesía
1.9K 0 6

 

Врабчови неволи

 

 

Ранобудни пеперуди

рано пърхат бялкав цвят.

Мъничко врабче се чуди

де да хване със скованите крилца.

 

Под стрехата се пригуши

на бездомна къщичка една,

но и тука вятърът се мушна,

пеперуди рой довя.

 

Ох, горкото, що да стори –

няма къща, няма дом.

Пеперуди неуморно

вият пъклено хоро.

 

Някога ще дойде пролет.

Еднодневките ще се  стопят.

Ще напеперудят клони плодни,

ще лазурнат небеса.

 

Врабчо ще лети на воля.

Ще чурулика всеки цвят

за живот и здраве, и охолие!

Но сега… не е така…

 

 

Зъзне мъничката птичка

и мечтае свят желан.

Боже, как ми заприлича

на живота ми неизживян. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...