17 dic 2009, 23:40

Врабчови неволи

  Poesía
1.9K 0 6

 

Врабчови неволи

 

 

Ранобудни пеперуди

рано пърхат бялкав цвят.

Мъничко врабче се чуди

де да хване със скованите крилца.

 

Под стрехата се пригуши

на бездомна къщичка една,

но и тука вятърът се мушна,

пеперуди рой довя.

 

Ох, горкото, що да стори –

няма къща, няма дом.

Пеперуди неуморно

вият пъклено хоро.

 

Някога ще дойде пролет.

Еднодневките ще се  стопят.

Ще напеперудят клони плодни,

ще лазурнат небеса.

 

Врабчо ще лети на воля.

Ще чурулика всеки цвят

за живот и здраве, и охолие!

Но сега… не е така…

 

 

Зъзне мъничката птичка

и мечтае свят желан.

Боже, как ми заприлича

на живота ми неизживян. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...