Врабчови неволи
Врабчови неволи
Ранобудни пеперуди
рано пърхат бялкав цвят.
Мъничко врабче се чуди
де да хване със скованите крилца.
Под стрехата се пригуши
на бездомна къщичка една,
но и тука вятърът се мушна,
пеперуди рой довя.
Ох, горкото, що да стори –
няма къща, няма дом.
Пеперуди неуморно
вият пъклено хоро.
Някога ще дойде пролет.
Еднодневките ще се стопят.
Ще напеперудят клони плодни,
ще лазурнат небеса.
Врабчо ще лети на воля.
Ще чурулика всеки цвят
за живот и здраве, и охолие!
Но сега… не е така…
Зъзне мъничката птичка
и мечтае свят желан.
Боже, как ми заприлича
на живота ми неизживян.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
