21 dic 2010, 14:07

Враната

  Poesía » Otra
827 0 3

(по Михась Сычук)

Навън виелица пее
на Топлото опелото...
Два гълъба на дървото се греят,
притиснали крило във крилото.

Подрънкват клони със звън.
Разрошена, сякаш одрана,
(те имат ли "зимния сън"?!?)
в тополата гуши се врана.

Стои и слуша как пеят
и разбира що значи гнездото...
Два гълъба на дървото се греят,
притиснали крило във крилото...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Джейни, не беше анонимно - от завист и злоба беше, от неразбиране.
    После ме разбраха и изтриха единичката. То и колко ли хора могат да разберат, че вранките също имат чувства?!? Това беше идеята...
    Зем.
  • Когато чета за гълъби-започвам да мечтая..обаче от враната ме е страх!Обаче разбирам смисъла и ми допада!
  • Някой пак се е развилнял анонимно...
    А стиха ти е...нямам думи, Зем!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...